Силата на демокрацията е само в свободата
В началото на май британският The Times цитира едно прекомерно забавно проучване на американския Pew Research Center, в което главната вест бе, че Германия все по-малко вярва в демокрацията. През 2018 година повече от 40% от германците са имали " дребна или никаква " религия в демократичната система, до момента в който година по-рано разочарованите са били единствено 1/4. Изследването изяснява за какво - тъй като съдружните битки сред ХДС и ХСС напълно са разочаровали германците.
Проблемът с демократичното обезверяване обаче напълно не е немски. Той е световен и това е констатация на самия Pew Research Center. Той установява утежняване на доверието към демокрацията в 27 изследвани страни. Резултатите са потресаващи. 84% от гърците и 83% от бразилците не харесват „ метода, по който демокрацията работи в тяхната страна “. Повечето от половината британци - 55%, са на същото мнение. За 12 месеца разочарованите индийци да вземем за пример са скочили от 11 на 33%.
Доверието към демокрацията пада
навсякъде и това е развой, а не моментно положение. Защо се получава по този начин? Вероятно поради систематични проблеми в самата народна власт.
Професорът от Принстън Керлес Бох (Carles Boix) да вземем за пример счита, че отношението към демокрацията се утежнява там, където се задълбочава публичното неравноправие - когато междинната класа обеднява, а елитите забогатяват още повече. Безспорно това е по този начин - и появяването на " жълтите жилетки " във Франция, и предхождащата лява вълна в Гърция и Испания станаха възможни заради митинги, свързани със задълбочаващо се неравенство.
Свободата и положителните приходи са визитката на развитата народна власт. Разочарование от демократична система може да има единствено там, където тя демонстрира занижени стопански индикатори и има проблеми със свободата. Тук има една значима специфичност. Една страна е привлекателна поради положителните приходи и свободата, а не поради формата на ръководство. Т.е. единственият въпрос, който бе годен преди и евентуално ще бъде настоящ постоянно, не е и не може да бъде - " Къде се живее демократично? ", а
" Къде човек живее добре и свободно? "
Отговорът на този въпрос постоянно е бил явен - там, където има мир и независимост, където има положителни приходи и настоящи публични системи. Преди 30 година, живеейки в " развитото социалистическо общество ", ние знаехме, че това място е на запад от Съвет за икономическа взаимопомощ, а още по-вероятно - то е някъде зад Океана. Там има народна власт, хората са свободни да сбъдват фантазиите си и така нататък, и така нататък За жителя на Сирия през днешния ден фантазията е още по-конкретна - мир и независимост, положителни приходи и настоящи обществени мрежи има в Германия, в Швеция... Затова бежанците отиват там, а не остават тук (защото тук има относителна независимост, само че няма доходи). Бежанците от Гватемала и Хондурас пък не стопират в Мексико, а желаят да минат американската граница, преди Тръмп да е вдигнал стената.
Това са обстоятелствата. Западът доминира над Изтока десетилетия точно поради свободата и приходите. Ние в България сме релативно свободни и в пъти по-бедни от Запада - т.е. двата стълба на демокрацията се клатят, и по тази причина не сме удовлетворени от настоящата тук народна власт.
Но за какво германците, британците и други западняци винят демокрацията? За да разберем какво става, би трябвало да оставим встрани какво би ни се желало да става, да признаем реалността и да се вгледаме в вероятността. А тя е ясна - усещането, че демокрацията е единственият път, който води към разцвет, не е доста тъкмо. През последната година двама млади политолози - Роберто Фоа (Roberto Foa) от университета в Мелбърн и Яша Мунк (Yascha Mounk) от Центъра за европейски проучвания в Харвард разгласиха в разнообразни издания - Wall Street Journal, Foreign Affairs, серия от текстове, с които сложиха под подозрение тъкмо тази теза - че
единствено при демокрацията има висок Брутният вътрешен продукт и независимост
През януари те показаха в Journal of Democracy проучване, което, общо взето, споделяше, че демокрацията не е това, което беше.
За да е по-ясна картинката, дано разделим страните на „ свободни ” и „ несвободни ” - с цел да се придържаме към съвременната западна социология и към методологията на Freedоm Ноuse. Към " несвободните ", несъмнено, включете Китай, Русия, Казахстан, арабските страни и така нататък На процедура, сега свободните западни демокрации - светът, към който България се числи, съставляват едвам една трета от международната стопанска система. Анализът на Фоа и Мунк демонстрира, че през идващите 5 години общият Брутният вътрешен продукт, преизчислен през паритет на покупателната дарба (ППС)
на „ несвободните страни ” ще надмине този на свободния Запад
Добрите резултати на " несвободните " в стопанската система са резултат от измененията в глобалната демографията (вкл. застаряването на популацията в Европейски Съюз и Япония) и възходящия потенциал на източните стопански системи, това е ясно. Но темповете са зашеметяващи. През 1995 година 96% от всички хора, които имаха междинен годишен доход на глава от популацията над $20 000 (преизчислени по днешни цени), бяха жители на демократична народна власт. Анализ на прогнозите на МВФ показва, че през идващите 5 години общият Брутният вътрешен продукт (ППС) на " несвободните " страни ще надвиши този на западните демокрации.
В момента в тези " несвободни " страни към този момент живеят 376 млн. души, които имат приход на глава от популацията над $20 000, преизчислен през ППС. Вижте в този момент по-детайлно Китай - в елементи от Поднебесната империя това равнище от дълго време бе надхвърлено, като в огромните градове то доближава до $35 000. Когато Китай като цяло прекрачи прага от 20 хиляди $, което MBФ чака да се случи още идната година, тогава 1.8 милиарда души по света ще живеят в автократични страни и с над междинните приходи.
Последният път, когато демократичният свят бе изправен пред сходно оборване на икономическото и софтуерното си водачество, бе през 1957 година, когато Съюз на съветските социалистически републики изстреля " Спутник " - първия неестествен спътник. В интервала 1945-1958 Съветският блок съумя да усили своя Брутният вътрешен продукт от 1/5 до 1/2 от този на Съединени американски щати. През 60-те години бащата на модерната икономика Пол Самюелсън предвиждаше, че стопанската система на Съюз на съветските социалистически републики ще надмине тази на Съединени американски щати до 1984 г. Това не се случи, несъмнено, само че Съветскитя блок показваше по-добър растеж чак до 1969 г. След това е ясно - CAЩ, Западна Европа и Япония образуваха 2/3 от международния Брутният вътрешен продукт.
Каква е разликата сред това време и в този момент?
Разликата е в вероятността. Днес Западът вече образува по-малко от 1/3 от международния Брутният вътрешен продукт и вземайки поради трендовете в прираста на популацията и растежа на продуктивността, може умерено да предположим, че скоро няма да си върне позициите.
Да напомним, че сред " несвободните " не са включени страни като Бразилия, Южна Африка и Индия, които са настоящи демокрации, само че не са тъкмо демократични демокрации от западен вид. И всички те са членове на BRICS.
Че в автократична страна може да има стопански взрив - това не е вест. Спомняте ли си старта на растежа в азиатските тигри Южна Корея и Тайван - те станаха такива по време на автократични ръководства, а по-късно минаха по пътя на демокрацията. Затова не е чудно, че през днешния ден откриватели като Фоа и Мунк гледат под лупа протичащото се в три страни - Индия, Индонезия и Нигерия - в случай че те тръгнат решително по пътя на демокрацията, нещата могат още веднъж да се извърнат.
Всичко това демонстрира, че
силата на Запада няма да е в стопанската система, а в свободата
А какво ще стане със Запада, когато свободата бъде сложена под въпрос? Точно тук откривателите бият паника - те смятат, че в западните демокрации е налице ясна наклонност към несвобода, която е обусловена от многобройни неомарксистки трендове. Примерно - тезата за разцвет, който би трябвало да бъде осигурен чрез обществени стратегии, т.е. за сметка на данъкоплатците. Друга сходна теза - борбата за обществена справедливост - съвременен феминизъм, разнообразни придвижвания в отбрана на права въз основата на пол, полови практики, потиснати групи и така нататък, които също би трябвало да бъдат осигурени за сметка на данъкоплатците. На практика свободният Запад стартира да притегля хора, които освен висят на бюджета, само че и се борят против " злия " капитализъм, представяйки го като пдтисник на права и благополучие. Свободният Запад постанова възгледи, трансформира светоглед, без да толерира разговор. Има единствено един прочит, всичко останало е " подправена вест ". Който не е склонен с посочените трендове, към този момент е заклеймяван като неонацист, шовинист или тем сходни. Усещането е, че Западът налага правила толкоз силово, колкото и " несвободните ".
Когато преобладаващата идеология се пропуква, се появяват такива изявления като тази на Фоа и Мънк. Подобни хора сгъстяват цветовете. Налице е може би прекален алармизъм. Всичко това обаче е скъпо, защото демонстрира наклонност. И тя би трябвало да се дискутира свободно.
Проблемът с демократичното обезверяване обаче напълно не е немски. Той е световен и това е констатация на самия Pew Research Center. Той установява утежняване на доверието към демокрацията в 27 изследвани страни. Резултатите са потресаващи. 84% от гърците и 83% от бразилците не харесват „ метода, по който демокрацията работи в тяхната страна “. Повечето от половината британци - 55%, са на същото мнение. За 12 месеца разочарованите индийци да вземем за пример са скочили от 11 на 33%.
Доверието към демокрацията пада
навсякъде и това е развой, а не моментно положение. Защо се получава по този начин? Вероятно поради систематични проблеми в самата народна власт.
Професорът от Принстън Керлес Бох (Carles Boix) да вземем за пример счита, че отношението към демокрацията се утежнява там, където се задълбочава публичното неравноправие - когато междинната класа обеднява, а елитите забогатяват още повече. Безспорно това е по този начин - и появяването на " жълтите жилетки " във Франция, и предхождащата лява вълна в Гърция и Испания станаха възможни заради митинги, свързани със задълбочаващо се неравенство.
Свободата и положителните приходи са визитката на развитата народна власт. Разочарование от демократична система може да има единствено там, където тя демонстрира занижени стопански индикатори и има проблеми със свободата. Тук има една значима специфичност. Една страна е привлекателна поради положителните приходи и свободата, а не поради формата на ръководство. Т.е. единственият въпрос, който бе годен преди и евентуално ще бъде настоящ постоянно, не е и не може да бъде - " Къде се живее демократично? ", а
" Къде човек живее добре и свободно? "
Отговорът на този въпрос постоянно е бил явен - там, където има мир и независимост, където има положителни приходи и настоящи публични системи. Преди 30 година, живеейки в " развитото социалистическо общество ", ние знаехме, че това място е на запад от Съвет за икономическа взаимопомощ, а още по-вероятно - то е някъде зад Океана. Там има народна власт, хората са свободни да сбъдват фантазиите си и така нататък, и така нататък За жителя на Сирия през днешния ден фантазията е още по-конкретна - мир и независимост, положителни приходи и настоящи обществени мрежи има в Германия, в Швеция... Затова бежанците отиват там, а не остават тук (защото тук има относителна независимост, само че няма доходи). Бежанците от Гватемала и Хондурас пък не стопират в Мексико, а желаят да минат американската граница, преди Тръмп да е вдигнал стената.
Това са обстоятелствата. Западът доминира над Изтока десетилетия точно поради свободата и приходите. Ние в България сме релативно свободни и в пъти по-бедни от Запада - т.е. двата стълба на демокрацията се клатят, и по тази причина не сме удовлетворени от настоящата тук народна власт.
Но за какво германците, британците и други западняци винят демокрацията? За да разберем какво става, би трябвало да оставим встрани какво би ни се желало да става, да признаем реалността и да се вгледаме в вероятността. А тя е ясна - усещането, че демокрацията е единственият път, който води към разцвет, не е доста тъкмо. През последната година двама млади политолози - Роберто Фоа (Roberto Foa) от университета в Мелбърн и Яша Мунк (Yascha Mounk) от Центъра за европейски проучвания в Харвард разгласиха в разнообразни издания - Wall Street Journal, Foreign Affairs, серия от текстове, с които сложиха под подозрение тъкмо тази теза - че
единствено при демокрацията има висок Брутният вътрешен продукт и независимост
През януари те показаха в Journal of Democracy проучване, което, общо взето, споделяше, че демокрацията не е това, което беше.
За да е по-ясна картинката, дано разделим страните на „ свободни ” и „ несвободни ” - с цел да се придържаме към съвременната западна социология и към методологията на Freedоm Ноuse. Към " несвободните ", несъмнено, включете Китай, Русия, Казахстан, арабските страни и така нататък На процедура, сега свободните западни демокрации - светът, към който България се числи, съставляват едвам една трета от международната стопанска система. Анализът на Фоа и Мунк демонстрира, че през идващите 5 години общият Брутният вътрешен продукт, преизчислен през паритет на покупателната дарба (ППС)
на „ несвободните страни ” ще надмине този на свободния Запад
Добрите резултати на " несвободните " в стопанската система са резултат от измененията в глобалната демографията (вкл. застаряването на популацията в Европейски Съюз и Япония) и възходящия потенциал на източните стопански системи, това е ясно. Но темповете са зашеметяващи. През 1995 година 96% от всички хора, които имаха междинен годишен доход на глава от популацията над $20 000 (преизчислени по днешни цени), бяха жители на демократична народна власт. Анализ на прогнозите на МВФ показва, че през идващите 5 години общият Брутният вътрешен продукт (ППС) на " несвободните " страни ще надвиши този на западните демокрации.
В момента в тези " несвободни " страни към този момент живеят 376 млн. души, които имат приход на глава от популацията над $20 000, преизчислен през ППС. Вижте в този момент по-детайлно Китай - в елементи от Поднебесната империя това равнище от дълго време бе надхвърлено, като в огромните градове то доближава до $35 000. Когато Китай като цяло прекрачи прага от 20 хиляди $, което MBФ чака да се случи още идната година, тогава 1.8 милиарда души по света ще живеят в автократични страни и с над междинните приходи.
Последният път, когато демократичният свят бе изправен пред сходно оборване на икономическото и софтуерното си водачество, бе през 1957 година, когато Съюз на съветските социалистически републики изстреля " Спутник " - първия неестествен спътник. В интервала 1945-1958 Съветският блок съумя да усили своя Брутният вътрешен продукт от 1/5 до 1/2 от този на Съединени американски щати. През 60-те години бащата на модерната икономика Пол Самюелсън предвиждаше, че стопанската система на Съюз на съветските социалистически републики ще надмине тази на Съединени американски щати до 1984 г. Това не се случи, несъмнено, само че Съветскитя блок показваше по-добър растеж чак до 1969 г. След това е ясно - CAЩ, Западна Европа и Япония образуваха 2/3 от международния Брутният вътрешен продукт.
Каква е разликата сред това време и в този момент?
Разликата е в вероятността. Днес Западът вече образува по-малко от 1/3 от международния Брутният вътрешен продукт и вземайки поради трендовете в прираста на популацията и растежа на продуктивността, може умерено да предположим, че скоро няма да си върне позициите.
Да напомним, че сред " несвободните " не са включени страни като Бразилия, Южна Африка и Индия, които са настоящи демокрации, само че не са тъкмо демократични демокрации от западен вид. И всички те са членове на BRICS.
Че в автократична страна може да има стопански взрив - това не е вест. Спомняте ли си старта на растежа в азиатските тигри Южна Корея и Тайван - те станаха такива по време на автократични ръководства, а по-късно минаха по пътя на демокрацията. Затова не е чудно, че през днешния ден откриватели като Фоа и Мунк гледат под лупа протичащото се в три страни - Индия, Индонезия и Нигерия - в случай че те тръгнат решително по пътя на демокрацията, нещата могат още веднъж да се извърнат.
Всичко това демонстрира, че
силата на Запада няма да е в стопанската система, а в свободата
А какво ще стане със Запада, когато свободата бъде сложена под въпрос? Точно тук откривателите бият паника - те смятат, че в западните демокрации е налице ясна наклонност към несвобода, която е обусловена от многобройни неомарксистки трендове. Примерно - тезата за разцвет, който би трябвало да бъде осигурен чрез обществени стратегии, т.е. за сметка на данъкоплатците. Друга сходна теза - борбата за обществена справедливост - съвременен феминизъм, разнообразни придвижвания в отбрана на права въз основата на пол, полови практики, потиснати групи и така нататък, които също би трябвало да бъдат осигурени за сметка на данъкоплатците. На практика свободният Запад стартира да притегля хора, които освен висят на бюджета, само че и се борят против " злия " капитализъм, представяйки го като пдтисник на права и благополучие. Свободният Запад постанова възгледи, трансформира светоглед, без да толерира разговор. Има единствено един прочит, всичко останало е " подправена вест ". Който не е склонен с посочените трендове, към този момент е заклеймяван като неонацист, шовинист или тем сходни. Усещането е, че Западът налага правила толкоз силово, колкото и " несвободните ".
Когато преобладаващата идеология се пропуква, се появяват такива изявления като тази на Фоа и Мънк. Подобни хора сгъстяват цветовете. Налице е може би прекален алармизъм. Всичко това обаче е скъпо, защото демонстрира наклонност. И тя би трябвало да се дискутира свободно.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ